125-та годишнина на Софийския университет

01.01.2013 | История

Софийският университет "Св. Климент Охридски" е първото българско висше училище. Неговата история е въплъщение и продължение на многовековната културна и просветна традиция на българския народ.

Началото на организираната образователна система в България датира от втората половина на IX в. През епохата на Възраждането се ражда идеята за откриване на Висше училище.

Авторитетът на Висшето училище нараства и с това се утвърждава нуждата от културно-просветна мисия, която то да изпълнява в националното ни развитие след Освобождението през 1878 г.

През 1880 г. Министерството на просвещението на младата държава внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата в Българското княжество. В него се предвижда "след изпълване курса на реалните и класическите гимназии да се отвори българско висше училище (университет), което да обеме юридическите, философските, естествените, медицинските и техническите науки".

Едва седем години по-късно, през 1887 г., министърът на просвещението Т. Иванчев издава наредба за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София.

На заседанието си от 8 декември 1888 г., отчитайки доброто начало на Висшия педагогически курс, Народното събрание взема решение за преобразуването му във Висше училище.

Българската общественост, която изпитва традиционно преклонение пред просветата и науката, подкрепя развитието на университета с многобройни актове на безкористна помощ и дарения.

evlogi_big.gifГолемият финансист, търговец и банкер Евлоги Георгиев от Карлово, изпълнявайки волята и на своя брат Христо Георгиев, дарява и завещава място от 10 200 кв. м и 6 800 000 златни лева за построяване на сграда и издръжка на Висше училище в София.

Занятията на Висшия педагогически курс започват на 1 октомври 1888 г. съвсем скромно, "без всякакъв шум, почти скрито от обществото". Това е рождената дата на българския университет.

Според временния правилник педагогическият курс има за цел да "дава висше образование и да подготвя учители за средните училища". Занятията започват с четирима редовни и трима извънредни преподаватели, сред които Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, всичките със солидно европейско образование и научни изяви, Станимир Станимиров – директор на Софийската класическа гимназия, както и Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев.

Студентите са 43, само мъже. В приетия Временен правилник се предвижда функционирането само на Историко-филологическо отделение с три основни дисциплини: история, славянска филология и философия с педагогика.

На 31 януари 1889 г. седмината са назначени за първи преподаватели на Висшето училище, които веднага поставят въпроса за създаване на библиотека и снабдяването й с периодични издания, както и за изработването на правилник за Висшето училище. Те призовават към академична автономия в управлението и организацията на Висшето училище. За пръв Ректор е избран Александър Теодоров-Балан, възпитаник на университетите в Прага и Лайпциг, доктор на Пражкия университет (1884), преподавател по езикознание, диалектология и общославянска етнография.

Календар януари 2018

пн вт ср чт пт сб нд
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30 31  

Търсене