Музей по минералогия, петрология и полезни изкопаеми на СУ - най-старото хранилище за скали и минерали в България

19.09.2013 | Новини

Музей по минералогия, петрология и полезни изкопаеми на СУ - най-старото хранилище за скали и минерали в България

Музеят по минералогия, петрология и полезни изкопаеми е най-старото хранилище за скали и минерали в България. Историята на музея е неразривно свързана с изучаването на геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” като практическа база за ефективно възпроизводство и приемственост на научните знания.            

Основоположници на музея са проф. Георги Златарски и акад. д-р Георги Бончев. Техни ученици са проф. Наум Николов, проф. Страшимир Димитров, акад. Иван Костов. „Това са хората, които като са ни преподавали са ни превземали и дори случайно да си попаднал в тази специалност, започваш да обичаш и се пристрастяваш към минералите, към всичко, което изучаваш. И сега има техни последователи и наследници, които са много добри – всеки в областта си, в която преподава и се занимава”, разказва Анка Русинова, сътрудник в музея.

         
  1                                                                                                                                                                      

Музеят днес

През 1891-1892 г. във Висшето училище е открит отдел по Естествена история. В помощ на учебния процес учениците на д-р Бони Баев от Първа мъжка гимназия в София подаряват на Висшето училище първата музейна сбирка. Тя се състои от 460 минерални и петроложки образеца, които са заведени в инвентарна книга от 02.01.1892 г. Поставено е началото на системно и целенасочено събиране, съхранение и комплектуване на минераложки и петроложки колекции. „Д-р Бони Баев е и първият преподавател по Геология и минералогия в Университета”, подчертава Анка Русинова.

   
        
   2                                                                                                                                                                     

Страница от доклада на акад. Георги Бончев за учебната 1919/1920 г.

През следващите години са закупени минерални и скални колекции от европейски търговски фирми. През 1894 г. в музея пристигат първите пет сбирки от образци, закупени от немската фирма „Кранц” – „Сбирка от минерали, които влизат в състава на скалите – 185 бр.”, „Сбирка от 15 най-големи и най-интересни диаманти в света”, „Сбирка от минерали за демонстрация общите физически свойства на минералите – 185 бр.”, „Кутия с имитирани драгоценни камъни – 60 бр.” и др. В същата година е въведена нова инвентарна книга с друга номерация. В периода 1897-1925 г. музеят разполага с 49 сбирки, които съдържат над 1900 образеца. „Немската фирма „Кранц” е най-голямата търговска къща, която се е специализирала да търгува изключително със скали, минерали, фосилни образци и всичко, което е свързано с геологията. В старите описи, когато са пристигали има подробна информация от къде точно е добит, тъй като образците са от различни геоложки точки в цял свят”, казва Анка Русинова.

   
        
 3                                                                                                                                                                       

Снимка на проф. Наум Николов в музея на улица „Кракра”, 1915 г.

„… Институтските сбирки, освен с купените сбирки, са пораснали още и с материали от България, събирани в екскурзиите от институтския персонал, както и от купени образци от частни лица… Институтските сбирки са били отворени винаги за студентите и последните с голямо усърдие са работили по своите занятия из тях…” Из най-старият запазен документ за състоянието на учебните сбирки в Музея, - Доклад от уредника на Минералого-петрографския институт проф. Г. Бончев за учебната 1909-1910 г.

   
        
  4                                                                                                                                                                      

Елена Неикова пред колекцията на доц. Ангелов

Много от образците, с които се попълва музейният фонд, са получени като дарение от известни български и чужди геолози. През 1914 г. проф. Берверт, Австрия, дарява на музея 14 метеоритни къса, с които се поставя началото на единствената колекция от метеорити в България. В момента тази колекция съдържа 42 образеца, включително 4 броя метеорити, открити в България.

        
   5                                                                                                                                                                     

Лекция в музея

Освен със закупени и дарени образци, през годините музейните колекции се попълват от личните сборове на преподавателите, докторантите и студентите от катедрата. Елена Нейкова, уредник на музея, разказва за една от ценните експозиции – тази на доц. Ангел Ангелов – преподавател в Биологическия факултет. „Още като студент се запалва по геологията и започва да събира камъни. Това е колекция, която е събирана 50-60 години. Образци само от България. След смъртта му различни музеи, частни колекционери, търговци на минерали проявяват голям интерес към колекцията. Дъщеря му решава да дари колекцията на Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми на СУ, защото е била сигурна, че колекцията ще бъде запазена такава, каквато е. Изумителна е и тетрадката на доц. Ангелов, в която изключително прилежно е записано за всеки експонат през коя година е взет, от къде и от кого”. Колекцията пристига като подарък за 120-годишнината на СУ. В деня на честването е тържествено открита и самата изложба в присъствието на голяма част от геоложката общност и семейството на доц. Ангел Ангелов.


 6                                                                                                                                                                       

Елена Неикова и Анка Русинова пред колекцията на доц. Ангелов

В архива на музея се пазят стари описи, инвентарни книги, ръкописни материали, оригинални етикети от няколко поколения геолози. Съхранените образци и архивни материали дават възможност да се проследи историята на музея и българската минераложка и геоложка наука. Запазени са работни материали на преподаватели и студенти от катедра Минералогия, петрология и полезни изкопаеми. „Систематиката е възприета от акад. Иван Костов. Много от витрините са по негов проект и все още са запазени скиците, които той е правил, за да може по най-добрия начин да се експонират образците”, допълва Анка Русинова.

        
  7                                                                                                                                                                      

От 1892 до 1951 г. сбирките на музея са премествани в различни сгради на университета. При многократното преместване и при бомбардировките над София през 1944 г. много от ценните образци и архивните документи са загубени и унищожени.

        
  8                                                                                                                                                                      

„Фактът, че музеят е оцелял и съществува значи, че той наистина е съхраняван и за него са се грижили както трябва, защото на практика е много полезен. След Първата световна война проф. Наум Николов разказва как поради липсата на средства за познавателни екскурзии студентите са работили и са се обучавали изключително в музея. Хубавото е, че са били много стриктни и всеки образец е дошъл с описателна бележка, с точен адрес на местонахождение, от където е взет. Всичко това се пази и днес” – подчертава Анка Русинова.

        
 9                                                                                                                                                                       

В момента музеят заема площ от 800 м², на която са разположени 100 витрини, всяка от които има фондохранилища. Във витрините са експонирани 7 постоянни експозиции. Подредбата на основните експозиции „Систематика на минералите”, „Петрология”, „Полезни изкопаеми”, „Кристалография” е съобразена със съвременните изисквания и класификации, по които се преподава в катедрата. За пълноценно практически обучение на студентите през последните години са създадени новите експозиции „Регионални колекции на България”, „Генетична колекция”, „Историческа колекция”. В самостоятелна витрина са експонирани холотиповете на манганилваит и стибиоколусит, предоставени на музея от техните откриватели.

        
 10                                                                                                                                                                       

Освен постоянните експозиции в музея се правят и временни изложби. „Временните изложби, които правим са на любители на камъни, които са или наши колеги, които не се занимават вече с геология или пък хора, съвсем отделни от нашата наука, които просто много обичат минералите и непрекъснато събират такива неща. Хобито им се е превърнало в страст. Те обикалят цяла България, събират много минерали и имат много интересни находки. За нас е чест, че излагат в нашия музей своите колекции. Това е добре и за студентите, защото така те виждат страхотни образци от България, които иначе няма къде другаде да видят. Това са нови неща за нашия музей, образци от изчерпани находища, които нашите студенти вече не могат да посетят”, каза Елена Нейкова.

       
11                                                                                                                                                                        

Музеят разполага с електронни бази данни за всеки раздел. Във фондохранилищата и депото на музея все още има необработени материали, които ще бъдат вписани в инвентарните книги след обработка и насочване.

В експозициите на музея най-голям интерес представляват образците от типови находища, минераложки точки, петроложки разкрития и изчерпани находища на полезни изкопаеми от края на XIX и XX век. И днес повече от век образци привличат вниманието на преподаватели и студенти. Съвременните апаратури и методи откриват възможности за тяхното изследване и изучаване на ново равнище. „Посещават ни и много ученици, които винаги се връщат в музея”, казва Анка Русинова, а Елена Неикова допълва „Работата в музея е удоволствие, особено, когато има обратна връзка”.

        
   12                                                                                                                                                                     

Съхраняването на минералното и скалното разнообразие и фрагменти от невъзобновимите минерални ресурси на България и света са образователната, научна, историческа и културна мисия на музея. „Тук е събрана историята на геоложката наука. Това са образци събирани от преподаватели и описвани в техните научни трудове. Нещото, което най-много обичам да разказвам, е една история за проф. Наум Николов. По време на Междусъюзническата война той е в един полк, който се намира в Македония, в Селечката планина. Той изважда от раницата си всички продоволствия и я пълни с камъни. След завръщането си в България ги описва подробно и пише статията „Кианитът от Селечката планина”. Това е уникално – изхвърля храната си, за да събира камъни. Това са били невероятни хора. Обикаляли са цяла България, описвали са абсолютно всичко, което може да се опише, събирали са какви ли не образци.”, подчертава Елена Нейкова.


 13                                                                                                                                                                       

   
Орфеит, Маджарово, България
        
  14               
 
Церусит, Маджарово, България                                                                                                                                                       

        
 15                                                                                                                                                                       

   
Вулфенит, Конски дол, България        

  16                                                                                                                                                                      
   
Кавансит, Индия
        
 17                                                                                                                                                                       

 Родохрозит, Колорадо, САЩ


 18               

Арагонит, Михалково, България (микроснимка)                                                                                                                                                        

        
  19                                                                                                                                                                      

   
Пироморфит, Пшибрам, Чехия
        
 20                                                                                                                                                                       
   
        
  21                                                                                                                                                                      

Календар януари 2018

пн вт ср чт пт сб нд
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30 31  

Търсене